Градът / The town


Разполагах с два ваучера за кино, които дълго отлежаваха и макар, че все още валидността им не бе изтекла, реших да посетя някой филм и то през седмицата. Спрях се на \“Градът\“ с участието на Бен Афлек, който се изявява и като режисьор, и сценарист на продукцията.

Прожекцията бе от 20:15, а залата в 19ч. беше празна, така че изборът на места не беше труден. 🙂 В крайна сметка в киносалона не се появиха повече от 20 души, което беше супер, с оглед на това, че може да си седиш където си искаш, може да се шириш, и също така няма да те притеснява поетапното звънене на телефони от долните или горните редове. Всичко това можеше да бъде допълнено и от приятна обстановка в киното, но уви – оказа се голяма мизерия. Седалките бяха видимо мръсни и с вид на тези от междуселските „по-нови“ автобуси. Екранът и озвучаването беше на не много добро ниво за съвременно кино, което с оглед на идентичната цена на билет в кино Арена, изобщо не би те накарало да се замислиш в кое кино да предпочетеш прожекция. Е, сигурно за живеещите в центъра е удобно, но аз лично предпочитам по-динамичното усещане в киното, отколкото удобството от близостта му.

Филмът се разказва за гангстерски квартал в Бостън, където умението за обири се предава от поколение на поколение. Главните герои са добре организирана банда, която умело и с финес обира всичко, което би донесло големи суми пари, като това се случва без убийства. В тази връзка, при обир на банков клон, се натъкват на привлекателна служителка (Ребека Хол), която с течение на времето променя вижданията на Дъг (Бен Афлек) – ръководителя на бандата, който вместо да я държи просто под контрол, се влюбва в нея. От там нататък кашата става по-голяма и по-голяма, а изгледите за светло и спокойно бъдеще, без полиция и преследване, бързо се изпаряват.

На първо четене историята не изглежда кой знае какво – стандартно екшънче и се чудиш какво толкова ще гледаш в оставащите два часа от началото на филма, което е доста мудно и безинтересно. С течение на времето, обаче се намесват и други персонажи и действия, които разнообразяват общата картина. Далеч съм от мисълта, че филмът е невероятно чудо, но определено може да прикове вниманието на човек, за да не усети кога е минало времето. Сцените са направени така, че да не изглеждат прекалено нереалистични, а не примерно, да виждаш как се изпразва един пълнител куршуми срещу някой и той остава жив. Също така на места има много добър хумор, който допълнително рзчупва идеологията. Така че филмът дори и да се пропусне на кино, би било добре да се гледа поне на домашното такова. 😉

Оказа се, че гледането на филм през седмицата е добро решение. Първо, защото хората в киносалона са малко – не ти пречат и не се налага да ходиш 2-3 часа по-рано за билети, и второ, дава възможност да се разтовариш от напрегнатите работни дни. Може би поради тази причина в салона имаше и единични личности, които искрено се забавляваха на това, което гледаха, без да им пречи, че са сами. 🙂

Advertisements

Вашият коментар

Filed under Кино, Култура

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s