Daily Archives: 02.11.2010

Обир в офиса


Всяка вечер гледаме всевъзможно криминални сериали от рода „От местопрестъплението“ и се чудим в действителност дали така се развиват събитията. За успеваемостта на разкритията едва ли някой може да повярва, че е толкова велика разследващата система, особено ако трябва да си представим подобно нещо в България.

Тази сутрин колега намери офиса ни разбит. Загубите са два лаптопа, които не са  последен писък на модата, но като всеки работен компютър, в тях има огромно количество ценна за нас самите информация, която вероятно просто ще бъде затрита с лека ръка. Но това не е най-трагикомичното в цялата ситуация. По-интересно е как се разглежда кражбата и какви мерки се предприемат, с оглед на това, че сградата има жива охрана, камери и сот (невероятно, нали?)

Полицията пристигна под формата на двама господа, които набързо снеха няколко отпечатъка от разбитата врата на терасата, откъдето е проникнато, след което започнаха да пишат хиляди фермани и да описват какво ли не. Само не разбрах защо не огледаха всички възможни места, откъде може да са минали крадците и да се опита да снемат отпечатъци и от там? Опитах се да ги насоча, обаче те отговориха сухо, че не можели да знаят от къде точно са прескочили крадците, за да стигнат до вратата. Е, нали за това сте криминалисти – да огледате и да съберете всички възможни улики?! За сметка на това събраха отпечатъци от всички „престъпници“ от офиса, от десетте пръста и двете длани, за да си ги имат и анализират спрямо тези от вратата.

Ако човек седне да чете цялата бумащина, която честно казано на мен ми се стори доста безмислена, ще се чуди как на базата на тия писания ще се движи следствието. То не бяха формуляри и формулярчета, не бяха писмени показания, не бяха подписи и данни на случайни свидетели на полицейският оглед…

След полицията дойде ред на СОТ служителите. Изсипаха се хора от три различни фирми – един от охранителната фирма, един патрул и служител, който отговаря за самата техника, но от друга фирма. Егати организацията, няколко фирми за едно и също нещо и без никаква организация по между им. И те въртяха телефони, писаха протоколи и какво ли още не. В крайна сметка не можаха да дадат разумно обяснение защо алармата не се е включила, при условие, че е отчела движение, с което още повече доказаха, че на сот също не може особено да се разчита.

Третата стъпка бе разговор с охраната на сградата и която има за задължение да следи камерите, които уж са професионални. Естествено никой, нищо не е видял. Ама то как да се го видиш ако цяла нощ блееш в телевизора или спиш блажено?! Отделен е и въпросът, че охраната няма идея как може да се прегледа запис от камерата и изобщо как да се свали запис от охранителната техника.

В крайна сметка изгубихме 3 часа в мотане и лутане, от което нямаше особен ефект. Кой ще движи разследването не е ясно, какво ще направи сот фирмата по въпроса – също не е ясно, ще могат ли да се получат записи от камерите – не се знае… Седиш и си чакаш в неведение, а междувременно ще дойде края на месеца, в който ще си платиш данъците на държавата за общественото благо наречено „полиция“, сот фирмата и охранителната такава ще ти изпратят фактура за изминалият месец, в който си ползвал „услугата“, а камеритe, които си платил като екстра при закупуването на офиса, ще продължат да действат за тоя дето клати дърветата.

Реклами

4 коментара

Filed under Ежедневие