Отиде си лятото, идва есента


Днес е денят на есенното равноденствие, което дава началото на един странен период от годината. Есента е въплащание на всички останали  сезони – пролет (с дъждовете), лято (със слънчевото и понякога много топло време) и зима (със студените си и мрачни дни). Сезон, който е изключително красив заради цветните нюанси, които придават едно приятно усещане. Защо обаче не можем да забравим емоционалното лято, което си отива?

За по-голямата част от българите лятото се е превърнал в сезона на почивките. Човек цяла година работи за някакви си 10 (понякога и по-малко) дни, в които да се повесели край избран воден басейн, или да се наслади на хладината в планината. Период, в който забравяш за забързаното ежедневие и неприятният шеф, който все намира с какво да ти пили нервите. Време, което отброяваш на календара така, както се отброяваха дните до уволнение от казармата. Съсредоточени в това отброяване забравяме да се наслаждаваме на другите сезони, които имат своя чар и макар предизвикващи носенето на по-дебели дрехи, могат успешно да донесат същите положителни емоции, та даже и по-големи.

Вглъбявайки се в сивото ежедневие забравяме да живеем пълноценно. Оставяме се тази сивота да ни притиска и задушава, вместо да се опитаме да надигнем високо глава и да помислим как да използваме рационално дадеността, с която сме надарени като географска ширина. Да планираме емоционално преживяване със същия ентусиазъм, както го правим лятото. Говорим колко много ни зарежда природата, а не се опитваме да се зареждаме постоянно, не само в един сезон. Всички обвиняваме, че парите са тези, които ни спират порива към живото около нас. А дали е така? Дали, примерно Витоша иска пари от софиянци, за да я посетят? Или вероятно поляните в Борисовата градина искат? Или може би морските градини във Варна и Бургас са скъпо удоволствие? Трябва да спрем да приемаме като даденост това, което ни заобикаля и да се опитваме да го ползваме по всякакъв начин, пазейки го от разруха. Не трябва да чакаме природата да ни намери, а ние трябва да я търсим винаги, когато имаме свободно време. А, да…свободното време липсва. Липсва, защото работим много, или липсва, защото сме мързеливи и не можем да си организираме ежедневието?

Говорим, че животът ни притиска. Ами, притискай го и ти, няма къде да избяга! Всичко, което е необходимо е постоянство и воля. Добродетели, които всеки притежава, и които не се купуват с пари. Трябва просто да бръкнеш дълбоко и да ги извадиш, и най-вече не трябва да се страхуваш да ги покажеш. Току виж някой около теб взаимства и предаде видяното както на себе си, така и на другите. Едва ли само лятото можем да бъдем позитивни и усмихнати, показвайки какви искаме да сме. Толкова ли е трудно да бъдеш човек, да се чувстваш човек, да си щастлив човек?

Advertisements

2 Коментари

Filed under Ежедневие, Писания и разсъждения

2 responses to “Отиде си лятото, идва есента

  1. Не съм много съгласен с това, че всички се радват само на лятото. Аз лятото го харесвам много по-малко от пролетта и есента. Това са ми двата любими сезона. Не знам кой харесвам повече, може би пролетта, но не съм сигурен. Лятото не го харесвам, защото единствения му плюс е, че можеш да отидеш да си печеш косматия задник на някой басейн, а можеш и да пиеш до късно бира в парка без да ти застудее. Не понасям прекалената жега, в която не можеш да си покажеш носа навън. Ето затова предпочитам пролетта и есента 🙂
    Есента наистина е красива. Времето на фотографите.

  2. Говоря за масовия случай, не за единичните 😉 Ясно е, че винаги има изключения.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s