Стандарт „Стара Планина“


Дълго време продукти от новия стандарт можеха да се намерят само в кварталните малки магазини, а липсата им по големите хранителни вериги беше трайна и продължителна. От няколко седмици този проблем не съществува и масово се продават всички утвърдени месни изделия. Хората все още подхождат със скептицизъм към тях, тъй като се съмняват дали високата цена наистина оправдава качеството.

Реших да пробвам някои от продуктите, купувайки ги от различни магазини и тествайки различни производители:

Кренвирши „Тандем“ – Още помня как едно време купувахме поне по метър кренвирши, продавача старателно ги увиваше в кафява хартия, а след това следваше бързото им унищожаване 🙂 Е, новите изглеждат по идентичен начин, обвивката им се сваля с лекота, миришат добре и имат вкус на тези от едно време. Продават се вакуумирани в специална опаковка, в която има някакво абсорбиращо пакетче, вероятно за по-дълга трайност. При топлинна обработка – печене или задушаване, вида им не се променя и при консумация не стават лепкави като досегашните, които буквално имаха вкус на пресована хартия. Само не разбирам как изведнъж прехвалената марка „Тандем“ с най-скъпите и „качествени“ продукти се оказа, че вади съвсем нов продукт, който няма нищо общо със старите им – също от месо?!

Кренвирши „Бони“ – Видът им наподобява малки немски вурстове. Състав 100% свинско, което се вижда и след разрязване – вътрешността е плътно червеникава, току виж наистина е месо 🙂 На мирис и на вкус са ужасни, а след топлинна обработка стават още по-неприятни. Ако някой ми даде да опитвам със завързани очи, определено не бих стигнал до извода, че това е кренвирш.

Кренвирши „Кен“ – Преди да се появи стандартът това ми бяха фаворитните кренвирши. Сега обаче останах много разочарован и то не защото не съм свикнал на вкуса. Въпреки, че и те са 100 % свинско, нещо съдържанието им не ми допадна. Опитвайки ги имах усещането, че дъвча гума. При взаимодействие със зъбите, се получаваше едно „стържене“, което е много неприятно. Положението не се подобри и след топлинна обработка, даже напротив – станаха още по-дървени и неприятни за ядене. Вкусово не са ужасно зле, но определено тези на „Тандем“ се представиха по-добре.

Кебапчета „Чико“ –  Реших да пробвам смес телешко/свинско. Тествах на ребрен тиган и резултата бе все едно са печени на парти грил. Размерите им видимо се намалиха, а на вкус бяха сухи и силно солени. След еднодневен престой съвсем на нищо не приличаха, а вкуса им си остана незадоволителен. Съжалявам, че не ги снимах, за да се види нагледно.

Кюфтета „Бони“ – Този път не смятах да рискувам с кайма смес и затова заложиш на 100% свинско, а и видимо изглеждаха много добре. След отваряне първоначалното ми предположение се потвърди – кюфтетата имаха плътна консистенция, а аромата им бе на свежо месо с подправки. Отново заложих на качествен ребрен тиган, което принципно винаги е правилен избор, когато става дума за печене на месо. Кюфтетата пуснаха доста мазнина, но въпреки това като цяло запазиха формата си. Структурата им не се рушеше, а вътрешността им бе каквато трябва да бъде. Вкусът както на суровата кайма (опитах я преди обработка), така и на готовата продукция бе перфектен. С удоволствие бих си взел пак и вярвам, че този продукт заслужава парите си.

Кебапчета „Бони“ – Отново 100 % свинско. Вкусовите им качества са като на кюфтетата – повече от добри. При обработка пускат много малко мазнина и не променят формата си. Определено тази марка ми става фаворит при избор на подобни продукти.

Траен салам „Майстор Цветко“ – Съдържа 50% полутлъсто свинско, 25% червено свинско, 25% говеждо. Има плътна консистенция и определено не е толкова мазен и с вкус на подметка. Има приятен аромат и не са прекалили с подправките, което е характерно за досегашните боклуци.

Можело, а? Само не разбирам защо беше необходимо да се въвежда някакъв „стандарт“, за да се привлече вниманието на потребителя. Толкова ли е трудно да се ценообразува и човек да си знае, че това е истинско месо? Едва ли лепенката на стандарта ще задържи дълго време хората да купуват ако производителите са решили да започнат да мамят в един прекрасен момент. Важно е да се знае, че продуктите Стара планина се продават ЕДИНСТВЕНО пакетирани. Магазини като Кауфланд се опитват да пробутват насипна кайма с подобен етикет, но според новините на PROBG този продукт не отговарят на изискванията.

Advertisements

2 Коментари

Filed under Ежедневие, Писания и разсъждения

2 responses to “Стандарт „Стара Планина“

  1. Естествено, че ще се появят ментета. Те само това чакат – някой да повярва в нещо, пък било то и една нищо и никаква лепенка, и веднага тръгват да копират и да пробутват боклуците.
    Иначе, аз като един виден кренвиршояд, мога да кажа, че на снимката тези отвътре изглеждат доста добре 🙂

  2. Ясно е, че най-сигурното си остава да ти заколят някъде прасе, след което да си смелиш кайма 🙂 Е, кренвирши не може да си направиш сам, но не е голяма загуба, имайки предвид от какво се правят в действителност 😉

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s