Ковачевица и Лещен


Почивката в Добринище даде една добра възможност да посетим прочутите родопски села, известни със запазените старинни къщи. Разстоянието от курорта до Гоце Делчев се взима много бързо, въпреки че пътя не е от най-перфектните и е осеян с поредица от завои. От „Гоцето“ до селата има в пъти по-добър път, който минава през циганската махала (също много интересна забележителност 🙂 ) на село Марчево и се вие като змия из планинските склонове. Изкачването е доста и се минава през 3 поредни села – Лещен, Горно Дряново и Ковачевица. Пътят си остава идеален, но не и през самите села. Там положението е повече от трагично, особено минавайки през Горно Дряново. Селото е осеяно с трапове, през които се минават много бавно и с повишено внимание. Въпреки, че това е едно от най-населените (факт!) забити планински села, които съм виждал, явно кметството няма никакви пари да поддържа и малкото път, който минава през територията му.

Решихме да започнем първо с Ковачевица, тъй като имаше прекалено голяма навалица в Лещен и съответно паркирането беше невъзможно. Не, че в Ковачевица е по-добро положението с паркингите, но все пак имахме по-голям късмет и спряхме точно до старата църква, от която започват къщите. Още в началото те посреща мургава лелка от ромски произход, която с охота те приканва да си купиш нафталирани вълнени шушони (чорапи). На въпрос дали тя ги плете с неохота отговаря: „Ооо, няма вече кой да плете, тия съм ги изкупила от старите баби“, сиреч стоката е автентична. И честно казано на такава и прилича, съдейки по вида на вълната. Подминаваме и малко по-нагоре влизаме в антикварен магазин, в който няма кой знае какво автентично, така че бързо продължихме по пътя си. Хубавото е, че която и пътека да хванеш, все около теб има стари къщи. Разбира се има и такива, които са доста реставрирани и такива, които са строени нови, но запазвайки стария стил на селото. Обиколката минава бързо и дори с чести спирания за снимки, спокойно може да се обиколи всичко за 2 часа. Не знам колко струва спането в подобна къща, но ако цените са като в едната кръчма, в която позаседна част от компанията, то джобът трябва да ти е доста дебел откъм финикийски знаци. За ориентация ще спомена, че качамак с пръжки струва 16лв., а цяла тава вита баница е 50лв.! Селото може да е старо, но цените са като за европейци. Добре, че поне с цената на кафето не са се оляли, та едно кафе може да се изпие без да се стресираш от донесената сметка.

Лещен се оказа доста по-малко село. И тук голяма част от къщите са реставрират с цел продажба или отдаване за спане. Основната забележителност на селото е глинената къща, която е направена изцяло от глина и слама. Е, има забавни неща като изведени контакти в глината и стъклопакети за прозорци, но това не пречи на вида и ала къщата на Баба Яга от приказките ;). Интересно е, че в църквата няма кой да те посреща, а просто влизаш и си разглеждаш наред. Ако искаш свещ просто оставяш някакви монети до свещите и си взимаш. Тукашната кръчма е доста по-нормална, но то други варианти и да искаш няма. Сервира ти забързан чичко, който ти говори като на пръв приятел и те омайва със сладки приказки. Обиколката на селото не отнема много време, така че планирането на час е предостатъчно.

На връщане от селата, особено ако сте гладни, задължително трябва да се мине през Огняново и една изключително приятна кръчма с народни цени – вила „Рай“. Храната е във вид на огромни порции, които са и много вкусни. Така краят на разходката може да се полее с нещо разхлаждащо на фона на течащата покрай масите река. 🙂

Advertisements

Вашият коментар

Filed under Екскурзии, Пътеписи

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s