Мальовица


Поредният почивен неделен ден отново води в Рила. Ентусиазирани от успеха на Мусала бе време за посока, която да няма лифт и да не е толкова масова. Бе време за един от труднодостъпните върхове, а именно вр. Мальовица. Честно казано, въпреки че прочетох няколко пътеписа, не очаквах да е необходимо нещо повече от желание за този връх.

Приключението започна в 9 часа от Централната Планинска Школа, която е изходна точка до заветната цел. От там до хижа Мальовица маршрутът е каменист, но сравнително лек и с не голям наклон. При бързо ходене се взима за 40 минути, след което може да се отдъхне на самата хижа, която има всичко необходимо – от нещо за пиене до перални машини (интересно къде ли се излива водата им?). До тук добре, но остатъка от маршрута кара сърцето ти да не спира да тупти ускорено и води до обилно потене. Каменистият терен става непрекъсната „величина“, което от своя страна способства за чести залитания по камъните от непрестанното скачане от един на друг. „Пътеката“ се вие през цялото време около планинска река, като периодично се върви я от ляво, я от дясно на нея. През целият път до горе има само един прав участък, който върви между два склона и не случайно именно там могат да бъдат видяни паметни плочи на загинали алпинисти и туристи. Районът зимно време е силно лавионоопасен и точно това равно място е най-подходящо човек да пострада.

След отпускащото ходене по равното идва ред на най-тежката част, пред която пътеката от заслон Ледено езеро до вр. Мусала е като скоростна отсечка, спрямо тази до вр. Мальовица. Последната не стига, че на моменти е трудно откриваема (просто защото всичко е в камъни) ами е и изключително стръмна и трудна за изкачване. Хубавото е, че минава край красивите Еленски езера, та човек поне за момент може да се разсее от напрежението, което вече усеща в краката и тялото си. В един момент започваш да се чудиш дали изобщо ще стигнеш чак до горе. А къде всъщност е това горе? Наоколо се виждат само върхове и дори случайните минувачи (за разлика от дестинациите с лифт, тук има малко такива) не могат да ти дадат еднозначен отговор кое е върха. Попадането на класически планинари също не е голям плюс, защото като ти покажат докъде трябва да стигнеш и колко горе-долу време остава и съвсем ти се доревава. Но стигнал ли си до някъде и имаш ли време – атакуваш, няма връщане назад!

Стигайки до предела, при условие, че няма мъгла, се вижда от високо Рилският манастир, сгушен сред горите. Вятърът тук е доста силен и изисква екипировка, която да не го пропуска до изпотеното тяло. Компенсацията от неприятното време идва от сравнително равния терен, който трябва да се прекоси, за да се стигне крайната точка. А тя определено си струва! Гледката е невероятна и имаш опции да виждаш различните красоти на Рила – от отвесни склонове до езера, равни плата и ридове. Хоризонтът кара погледът да се рее в далечината и да се наслаждава на пухкавите облаци, които се стелят като море от мляко над планинските „брегове“. Трудно може да се опише преживяването, именно поради това трябва да се види. Изкачването от хижата отнема около 3 часа, но си струва всяка секунда положено усилие. Е, после трябва да се мисли и за слизането (което не е по-малко сложно!), но нека да не мислим за подробностите 🙂 Като говорим за слизане е добре да спомена, че от Централната Планинска Школа до селото много трябва да се внимава, тъй като има БЕЗУМНИ „легнали полицаи“, които не са означени по никакъв начин, а са огромни.

Вероятно това бе последната голяма дестинация от Рила, която посетихме. Сега е време да се обърнем към някоя друга величествена планина, а те определено не са малко, така че изборът няма да е лесен 😉


Advertisements

Вашият коментар

Filed under В планината, Екскурзии

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s