Мусала


След обход на Рилските езера бе добре формата да бъде поддържана с някоя друга планинска дестинация. Като едно естествено продължение това се оказа вр. Мусала. Вече имах един опит за изкачването му, но тогава лифта до Ястребец не работеше, което беше определящо за предела на силите ми. На всичкото отгоре трябваше да се качим и слезнем за един ден, което допълнително утежни ситуацията, та успях да стигна само до заслон „Ледено езеро“. И както се казва – издъних се на финалната права, но пък за сметка на  това винаги може да се потърси възможност за поправка 🙂

Този път лифта работеше и срещу 10 лв. се спестяват няколко километра изкачване и ходене. Това явно бе осъзнато от огромен брой хора, които се нижеха като мравки из планинските пътеки след известно чакане на опашка за съоръжението. Важно е да се знае, че лятно време лифта работи от 8,45 до 18 ч. (през почивните дни), въпреки че от горната станция обикновено изчакват закъсняващите туристи. От Ястребец до хижа Мусала пътя може да се нарече приятна планинска разходка по почти равна и широка пътека. Няма дори малко възвишение, което да те накара да се изпотиш (за разлика от ходенето пеша от Боровец до хижата, което си е направо ад). Разстоянието се взаима за 45 мин. при бързо темпо на ходене, след което човек може да се отпусне за малко край бистрите води на езерото до хижата.

Изкачването до заслона може да стане по една от двете пътеки край езерото. Лявата (зимната) е по-полегата и съответно заобикаля малко повече. Началото на дясната (лятната) е доста стръмно, но за сметка на това за отрицателно време се изкачвате над хижата. По някое време двете пътеки се сливат и от там катеренето продължава в една посока. Денивелацията не е много голяма, което прави изкачването сравнително лесно, но определено си трябват удобни обувки заради каменната местност, през която се минава.

Следващата по-голяма почивка се случва на заслон „Ледено езеро“, където има възможност за зареждане на студена планинска вода, която е крайно нужна за предстоящото приключение. От тук започва трудната част на изкачването, което си е вече натоварващо. Терена е крайно каменист и песъчлив, пътеката е тясна и стръмна, а разминаването става трудно. Натоварването за организма е голямо и затова е добре да не се прекалява с почиването при заслона, за да не се отпусне съвсем тялото, което може да се окаже голяма тежест докато се стигне върха. При изкачването температурата на въздуха рязко пада и започват да се усещат типичните за Мусала ветрове.

Продължителността на ходенето от хижа Мусала до горе е 2 часа. На самият връх също доста духа и времето много бързо се променя. За сметка на това е равно и има досатъчно място за почивка и релакс, както и възможност да се наслади човек на разнообразни гледки – от панорамни скалисти върхове до обширни планински пасища. Задължително е да се почерпи човек с чаша горещ чай, а защо не и с добавка на ром 😉

Advertisements

Вашият коментар

Filed under В планината, Екскурзии

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s