Рилски езера


Една от най-красивите природни забележителности на Рила са именно Седемте рилски езера. Вида им кара всеки застанал пред тях да притаи дъх и ако има начин да продължи да им се наслаждава вечно. Но, за да може усещането да е максимално, то има няколко правила, които са задължителни при посещение, на която и да е било планинска точка:

1. Удобни обувки! Под такива да не се разбират кецовете от женският пазар или скъпите маратонки от 100лв. нагоре. Не, че и с тях не може, но рискувате да си навехнете крак, да имате неописуеми болки в ходилата, да ви подгизнат краката и не на последно място – да ги направите негодни за повторна употреба. А най ми е забавно, когато видя наточена фльорца с токчета – в планината. При такава ситуация се питам дали въпросното същество осъзнава, че не се намира в центъра на София, търсейки поредното кафене, в което да седне преуморена. Обувките за планина трябва да са леки, високи, с дебела и мека подметка и непропускащи вода. Подобни обувки не са никак евтини, но ако смятате и в бъдеще да ги ползвате, то определено инвестицията си струва.

2. Подходящо облекло. Времето в планината не се влияе от ничия синоптична прогноза. Колкото и интернет да ви убеждава, че ще е слънчево, толкова вие си имайте едно на ум и си носете връхна дреха. Случвало ми се е в рамките на 30 минути времето от слънчево да стане облачно, от там да падне мъгла (което свали температурата с 6-7 градуса), след което заваля дъжд и накрая отново стана слънчево. Така че е важно да се има готовност за всичко, тъй като не се знае какво и къде ще ви изненада.

3. Раница (а не голяма дамска чанта!) с всичко необходимо, без излишен багаж. Каквото и да слагате в раницата имайте предвид, че когато се катерите, в един прекрасен момент тя започва да увеличава теглото си. Не защото сте сложили нещо допълнително в нея, а защото всичко по вас започва да ви се струва тежко и ненужно. Наблегнете на вода и нещо леко за хапване, вместо да се чудите колко бири да вземете и дали да не си направите тройка кебапчета с 3 филии хляб за из път. Сложете и някое хапче за глава заради голямата и рязка промяна в надморската височина, което често оказва влияние. И да не забравя тъй важната торбичка за отпадъци – в планината такива не се оставят!

4. Въоръжете се с воля и нахъсаност. В противен случай рискувате да се откажете още на първите 100 метра и дишайки тежко да заседнете, чакайки групата да се върне…има-няма след 4-5 часа или на следващия ден 🙂 Когато слизате от висока точка и знаете, че малко остава, но е трудно, винаги нахъсвайте качващите се. Все пак са стигнали до тук, няма да се предават, я!

5. Пред планината всички са равни. Не подминавайте никого без да го поздравите – това е закон!

Езерата са сравнително лесни за изкачване, дори и за хора, които нямат навика да се катерят често. Това е така, тъй като най-трудния участък може да се вземе с открит лифт (вече не се чака безумно много, за да се качиш) срещу 15лв. в двете посоки. Горната му станция е точно до новата хижа „Рилски езера“, откъдето започва ходенето пеш около езерата. Имайте предвид, че това е последното място, където може да отидете до тоалетна. След това търсенето на някой по-голям камък (дървета и храсти няма), зад който да се скриете е трудно начинание, изискващо бързи умения в дебненето и похватност при сваляне и вдигане на дрехи 😉

От хижата има два пътя – един, който върви изцяло покрай езерата и друг, който върви над тях. Препоръчително е да се тръгне по втория, тъй като при него след първоначалната голяма денивелация става равно и така спокойно, и без усилия могат да се видят последните пет от езерата (Бъбрека, Близнака, Трилистника, Рибното, Долното), тъй като броенето е от горе надолу.  И двете пътеки се срещат при Бъбрека, откъдето започва най-голямото изкачване, за да бъдат видяни първите две езера – Сълзата и Окото, а те определено си струват катеренето (стига да не падне голяма мъгла, както се случи при мен точно като се качих до Окото). При пишман туристи, мудно ходене, чести снимки и спиране за почивки, изкачването отнема 3 часа.

След повторно слизане до Бъбрека може да се тръгне по другият път, който минава покрай самите езера. Той обаче е доста каменист и отнема повече време, но пък виждате езерата от близо. А и в крайна сметка сте отишли да се повозите на лифта или да се раздвижите малко, за да видите езерата в цялата им прелест?

Може би заради наличието на лифт, около езерата лятно време има купища хора. Разхождайки се, имах нагласата по пътя си да виждам всевъзможни боклуци. Из медиите постоянно прокламираха как след отварянето на лифта планината била пълна с такива. Чесно казано боклуци почти не видях, с изключение на някоя друга хартия или фас (!), но не се набихава трайно на очи. Най-неприятното, на което попаднах бе женски атрибут, който неблагоразумната му собственичка беше „забравила“ в тревата. След като има моментни неразположения да се подготви за тях и да си прибира неразграждащите се артефакти! Чух хора, че под самия лифт са забелязали отпадъци, което също е признак на ниска степен на култура. Не разбирам, толкова ли е сложно да си прибереш отпадъка и да го изхвърлиш където е необходимо? Или може би планината трябва да заприлича на сметище, за да се усети глупавият народ, че е съгрешил?

Advertisements

има 1 коментар

Filed under В планината, Екскурзии

One response to “Рилски езера

  1. Pingback: Мальовица « Almanah's Blog

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s