Изгубеният символ


Четенето на книги отдавна се е превърнало в демоде за голяма част от нацията и вероятно за света като цяло. В последните няколко години се забелязва масовизация на цифровите технологии, което се отразява неимоверно и върху книжната индустрия. Все по-голяма част от книгите се появяват в интернет доста бързо дори и на български. Е, стига да има кой да ги чете, което май е по-голяма драма (спрямо тази, че има „безплатен обяд“ в интернет). Но, за да съществуват разни сайтове, явно си имат и достатъчен брой потребители, които да четат наличните ресурси, безплатно или на минимална цена спрямо това, което иначе би струвало дадено произведение. Самият аз съм свалял онлайн книги, които обаче в най-добрия случай са само отваряни по веднъж и до там. Идеята да седиш и да си бодеш очите пред екран определено е много по-различна от това да седнеш/легнеш удобно някъде и да се насладиш на четивото в ръка.

С „Изгубеният символ“ се бях сдобил преди повече от половин година. Въпреки, че съм чел творчестоството на автора и знам колко е увлекателен, все не ми оставаше време да седна и да захвана новият му роман. Едва когато дойде времето за отпуска, тогава дойде и момента да се отдам на това позабравено удоволствие – четенето на книга. Да, позабравено заради фактори, които споменах по-горе. И така в продължение на няколко дни, седейки край морето успях да изчета книгата, която често не ме пускаше във водата, въпреки неимоверната жега, която ме мъчеше.

Едва ли е необходимо да изпадам в подробности за творчеството на Дан Браун. Не случайно „Шифърът на Леонардо“ се превърна в бестселър за отрицателно време, което предполагам, че ще се случи и с „Изгубеният символ“  (а може би вече се е случило). И в новата книга главно действащо лице е Робър Лангдън, професор и уважаван учен по религиозна символика.  И не случайно, тъй като цялото действие в книгата се развива около масонската ложа и нейните тайни ритуали – къде истински, къде измислени от автора. Действието започва в една от най-известните сгради във Вашингтон – Капитолията, където се случват странни събития, които превръщат в хаос цялата история още от самото и начало. Тайни катакомби, непознати символи, безумни загадки, велики исторически имена са само част от детайлите, с които се сблъсква читателя. Това определено създава едно безкрайно усещане за неспиращо приключение. В книгата има хиляди моменти, в които си казваш „ето, стана ясно накъде духа вятъра“, но още в следващите редове разбираш, че тънеш в безкрайна заблуда за това, което може да се случи. И това те кара да четеш без да спираш, и да не обръщаш внимание на нищо около теб. При това положение няма как да не си благодарен ако края си заслужава, а той определено СИ ЗАСЛУЖАВА!

Нямам намерение да се впускам в кратко резюме на книгата, тъй като в интернет има достатъчно количество такива. Това, на което си струва да се обърне внимание е похвата, с който пише авторът, въпреки че е обвиняван от много критици като повърхностен такъв или като „убиец на трилъра“. Това, което харесвам в него е, че пише с голяма лекота романите си, без да прекрачва границата на безумен описателен модел на героите и същевременно те кара да се чувстваш все едно се намираш на крачка от действието, без да има излишна детайлност на обстановката. Моментите са изпипани, така че трайно да ти се запаметят в главата (същото се отнася и за героите), за да може бързо да възпроизведеш образ, когато някъде из преплетената история се наложи това.

В заключение може да се каже, че с нетърпение ще чакам следващия роман (писането на „Изгубеният символ“ е отнело 6 години) на автора, за да видя кои потайности на света ще се опита да разконспирира. 😉

Advertisements

9 Коментари

Filed under Книги, Култура

9 responses to “Изгубеният символ

  1. В 2010 година вече има четци на електронни книги, които също можеш да държиш в ръката си докато удобно се излежаваш където и да е било.

    • Има, но четеца едва ли скоро ще стане толкова лек, колкото една книга 🙂 Освен това усещането е друго (въпреки, че точно айпад не съм пипап). А и да ти напомням ли за „Книгата на Илай“, там какво точно беше оцеляло? :))

  2. Ако говориш за книга от 10 страници, скоро няма да стане толкова лек четеца. Ако говориш за просто една обикновена книга, ето ти новия Киндъл, който ти показвах днес: http://www.engadget.com/photos/new-kindle/#3215428
    Колко лек ти изглежда като гледаш снимките?

  3. Xquisite

    Четците рано или късно ще се наложат. Просто сегашното поколение ще свикне с тях. Но повечето хора, които имат годинки четене зад гърба си в момента, ще свикнат трудно, да не кажа изобщо. Както казва един приятел, в разлистването на книгата има еротичен елемент, който отсъства при четците. Разбира се, проблемът си е техен. 🙂 Аз се справям и с двата варианта без проблеми.

    • Голям плюс на четците е, че може да си носиш няколко книги на куп и определено електронните такива биха били в пъти по-евтини, а и природата ще се пази. НО… нека да дам за пример „Книгата на Илай“, там какво се беше случило именно с книжовността? 😉

      • Xquisite

        Все си мисля, че след един ядрен апокалипсис или нещо подобно, от книжовността няма да остане нищо. Нито като книги, нито като някакви четци. Евентуално ще останат скалните надписи.

  4. Xquisite

    И да спомена нещо по повод статията все пак. 🙂
    Дан Браун го възприемам малко като Паулу Кухельо за мъже, но е възможно да бъркам, защото съм чела само „Шифърът“, който след толкова препоръчвания и обяснения колко яка книга е, ме разочарова истински. Все пак бях чела всички факти още 97- ма или 98- ма в „Светата кръв и свещеният Граал“ на Майкъл Бейджънт, Ричард Лий и Хенри Линкълн и доста от тях дори бяха спестени и/или попреиначени. Но може би трябва да му хвърля едно око все пак и на друга книга.

  5. Ами, тази не е по-различна като начин на писане, така че е много възможно отново да останеш разочарована. За преиначаването – това е едно от нещата, заради които Браун е хулен, но пък явно и на някои хора не им изнася да се разгласяват дори преиначени „факти“.

    • Xquisite

      Аз съм от тия хора. Преиначаването на факти си е преиначаване на факти. Хората са мързеливи и обичат информацията да им се снася наготово, не обичат да проверяват дали нещо наистина е така. И после стават едни заблуждения, а мен ме мързи да споря с надъхани хорица, които имат за авторитет художествена литература. 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s