Мисия Лондон


Многобройни реклами, хиляди отзиви, много шум и интервюта, и какво ли още не съпътстваха излизането на филма. Толкова много внимание му отделиха, че го намразих още преди да съм го гледал и честно казано не мислех и да ходя на кино, но добрата оферта от 5лв. за билет и желанието на мои приятели бяха предпоставката да го направя. Скорошното ми ходене в Лондон също бе много добра причина да видя как са представени нещата във филма, така че това подсили любопитството ми.

Делничен ден, късен час на прожекция и полупразен киносалон се оказват добра възможност да не тичаш за билети един-два часа по-рано или да се притесняваш, че около теб ще има някой неподходящ зрител, който да ти пречи.

Едва ли има някой, който да не е гледал рекламите на филма, които всъщност наистина показват най-добрите моменти от него. Освен тях, в действителност има още няколко, но дотам. Историята се разказва за прищевките на първата дама на България, която има за цел да се доказва пред снобарските си приятелки.  За целта решава, че трябва да покани Кралицата на парти, което тя организира в посолството. Но така ли се кани самата Кралица и то на някакво си парти? С тази задача е натоварен новия посланик, който намира посолството в окаян вид. В него цари анархия, съществува нелегален duty free магазин, навсякъде е мизерия, а мързела е на почит. Nice, a? 🙂 Около въпросното парти ни се показва суровата действителност на гастърбайтерския живот на българите в Англия. Как българския манталитет се опитва да се адаптира към дълбоките английски корени. За радост на зрителя, не се иронизира само българската страна, а се показват и типични английски недостатъци, породени от презадоволеността на нацията и култ към Кралицата.

Режисурата на филма ми хареса. Актьорският състав  в по-голямата си част е добре познат, но има и някои нетипични или нови, но добри персонажи. Това, което не ми хареса е, че някои от актьорите във всичките им филми се държат по един и същи начин. Например, Юлиан Вергов си играе все едно току що е прескочил от серия на „Стъклен дом”. Същите жестове, същите думи, същия начин на изразяване. Никаква индивидуалност, която да го отличи, че играе роля в „Мисия Лондон”. Има още няколко актьори, които изглеждат идентично, но няма да изпадам в подробности и за тях. Като персонаж най ми хареса Любо Нейков, в ролята на Баничаров (каква фамилия само), който в най-голяма степен показваше чертите на 80% от българското население – нерешително, простовато и псуващо 🙂 Английските роли също бяха добре подбирани и въздействащи. Много силно си личи кои от българските фирми са платили добре за реклама, която ти се набива трайно в очите 😉

Като цяло филмът е приятен, но не е кой знае какво като идея. Определено не може да се нарече загуба на време, но няма и да те накара да го обсъждаш после надълго и нашироко. Хубавото е, че родното кино се развива, което си пролича и от рекламите преди старта на прожекцията, където беше показана нова българска продукция.

Advertisements

2 Коментари

Filed under Кино, Култура

2 responses to “Мисия Лондон

  1. bitango

    Така и не го гледах… Все още съм предубеден към новото българско кино…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s