В Лондон за два дни – 2 част


След ранно ставане и подкрепяща закуска се спуснахме отново под земята, за да се насочим към Гринуич. Пътуването изискваше прекачване на място, което се оказа в центъра на  Сити-то на Лондон или казано по друг начин, това си е съвременната част на града. Стари сгради не се виждат, а само големи административни такива, урбанизирана градска среда и забързани хора в костюми. За щастие се оказа, че от тук нататък метрото се движи над земята, та успяхме да се насладим в максимална степен на цялото това стъклено-бетонно величие.

Гринуич, някога отделен град, е квартал на Лондон и се намира край Темза. Сигурно ако ги няма щъкащите туристи ще е едно от най-спокойните места в града. Самата обсерватория с нулевия меридиан се намира в най-високата точка на Гринуич парк, в който са позиционирани и редица други забележителности като една от летните резиденции на Кралската фамилия плюс два музея, така че тук определено трябва да се предвиди повечко време. Ако пък обикалянето ви дойде в повече, то винаги може човек да се излегне под някоя от дебелите сенки, които изобилстват в парка. Въргалянето в парковете е нещо нормално за хората в Англия, така че няма от какво да се притеснявате 😉

След стандартното фотодокументиране от двете страни на меридиана, обиколката продължи из пренаселената с хора Оксфорд стрийт – улицата с магазините за шопинг. Там се въоръжавате с много нерви и въздух, след което се гмуркате без шнорхел в морето от хора. Съмнявам се, че само хубавото време беше предпоставка за наличието на такава навалица, която щъкаше като мравки в мравуняк, влизайки и излизайки от магазините. Това е мястото, където ако не се внимава и седмица да имате на разположение, то пак няма да стигне, за да се вместите в предвиденото време. Ние също загубихме много такова, въпреки че преди Лондон имахме достатъчно възможности из Англия, за да го удряме и тук на шопинг. Характерното за Оксфорд е, че даден марка я има минимум три пъти по цялата и дължина – сакън (каква хубава думичка) да не се изпусне някой турист. Така че ако се чудите дали да си вземете нещо, то имате достатъчно време да помислите преди да стигнете до следващия аналогичен магазин. Не си мислете обаче, че той ще е по-празен от предишния – всичките се пръскат по шевовете. След  „улицата на магазините” човек може да остане доста изнервен и изморен от цялата тази навалица около него.

Настана време и за последните дестинации от по-видните забележителности – Кралския дворец (Tower of London) и величественият Тоwer Bridge. Замъкът е много внушителен и изключително добре запазен. Съдейки от историята е използван за какво ли не – от зоологическа градина до място за екзекуции и мъчения.  На входовете се виждат пазачи в типични униформи, но така и не разбрах дали и къде се влиза, тъй като работното време беше приключило.

Тоwer Bridge е част от поредицата мостове, които са по цялото протежение на река Темза. Мостът в действителност изглежда много по-огромен от това, което се вижда по картички и снимки. Конструкцията му е много стабилна и не случайно е запазен толкова години и то функциониращ. Ясно си личи, че периодично се правят освежителни работи, за да може да просъществува и в бъдещето.

С това обиколката приключи и въпреки умората всички бяха доволни от видяното. Ясно е, че за два дни не може да се обходи съвсем всичко, но най-големите атракции и интересни места могат да бъдат посетени без проблем. Всичко е въпрос на добра предварителна организация, за да не се губи време в лутане из големия град.

Излишно е да коментирам чистотата на столицата, която е характерна и за другите части от страната. Даже при такъв поток от туристи хората успяват да се справят с боклуците, които се събират от постоянно движещи се хигиенисти. Те от своя страна не изглеждат като тукашните цигани, а са прилично облечени и чисти. За големите тротоари дори се пускат специални машини, които да пестят време и ресурси. Има и доволно количество кошчета, които ти дават възможност да покажеш своя принос към екологията на града.

Самите англичани са доста странни и някак лицемерно учтиви. Огромна част от населението ходи облечено като социално слаби, без всякаква идея за съчетание на облеклото. Явно нямат и никаква култура за поддържане на обувките, тъй като на краката на повечето седяха „цървули”, които естествено се обуват на бос крак (гаранция производителите на чорапи не са много). Младежите се движат хаотично без цел и посока, все едно са вечно дрогирани. Кръчмите са пълни и заведенията като цяло също. Определено умеят да се забавляват, особено при наличие на футболен мач. Наблюдава се наличие на много изселници от Индия, Пакистан, Арабските страни и други подобни, което ме изумява. На моменти дори се чудиш дали си в Англия или в някоя мюсюлманска държава.

В заключение може да се каже, че Лондон е една дестинация, която трябва да се посети, но при възможност посещението да е лично организирано, тъй като именно поради известността на столицата, туроператорите спекулират с надценките, които си слагат. Освен това е много по-приятно вие да си правите програмата, без да се налага да се съобразявате с тази на екскурзовода, който ви кара да се движите по негова команда 😉

Галерия със снимки

Advertisements

Вашият коментар

Filed under Екскурзии, Пътеписи

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s