В Лондон за два дни – 1 част


Едва ли има някой, който да не е чувал за забележителностите в Лондон или да не ги е виждал по телевизия, по снимки, в пресата и т.н. Това от своя страна създава желание у човек да се опита сам да се докосне до тях. Това не е трудна задача, но като цяло ако трябва да се отиде с организирано посещение, обикновено това е свързано с доста разходи, независимо коя фирма се избере. Затова единствената алтернатива за оптимизирането им е да се организира самостоятелно пътуване, което изисква малко повече отделено време за ровене из интернет, но пък в действителност не е толкова трудно за изпълнение. В тази връзка какво точно е необходимо да се направи:

  1. Закупуване на самолетен билет . Имаме щастието  вече три нискобюджетни авиокомпании да летят до Лондон (Изи Джет, Уиз еър и от скоро Райън еър, която лети от Пловдив и е с най-ниски цени), така че избирането на  самолетен билет не е сложно, необходима е само валидна кредитна карта.
  2. Намиране на хотел. Тук е малко по-сложно, тъй като той освен, че не трябва да ви бърка количествено в джоба, ще е необходимо и да е сравнително близо както до центъра, така и до подходяща гара, от която ще се придвижвате „от” и „до” летището. Добре е да се има предвид, че голяма част от евтините „хотели” са големи дупки и често обстановката в тях е като в хижа в планината. Затова е по-добре да се разчита на големи вериги нискобюджетни хотели като Easy hotel и Travelodge.
  3. Организиране на влаковите пътувания „от” и „до” летището. И тук положението е като при самолетните билети – колкото по-рано вземете, толкова по-добре. Често има и отстъпки за повече от 2 билета, които са закупени заедно.

В центъра на Лондон пристигнахме по обяд, тъй като пътувахме от вътрешността на Англия. Първото нещо, което ти прави впечатление е навалицата из гарите и метрото. А самото метро е нещо покъртително като визия, особено ако си свикнал само със софийското такова. Underground мрежата е на няколко нива и имаш чувството, че слизаш 6-7 етажа под земята. Поредицата от тунели са доста заплетени и минава време докато се ориентираш през кой точно да минеш и коя мотриса да хванеш. Въпреки, че има адски много табели навсякъде, включително и в самите вагони, първоначалния шок не е малък. Ако обаче човек знае добре английски, винаги има кого да попита в случай, че табелите му се сторят недостатъчни. В метрото се влиза с билет или карта и се излиза със същите. Няма дори минимален шанс да успее някой да мине гратис. Същото се отнася и за голяма част от гарите в страната.

Като хотел се бяхме спряли на Travelodge Waterloo, който се оказа повече от добър и понеже бе отворил преди няколко дни, всичко в него си личеше, че е ново. За low cost хотел стаите си бяха направо огромни и имаше дори телевизори, както и кафе и чай за безплатна консумация. Другото интересно бе, че се „чекираш” сам. Има си два автомата пред рецепция (използва се само за големи организирани групи и за евентуална информация), в които си въвеждаш имената, излиза ти резервацията, избираш си с или без закуска и автомата ти пуска номер на стая и чип карта за ключ – просто и удобно!

Близостта на хотела до почти всички централни забележителности ни даде възможност първия ден да не използваме повече метрото и да се разхождаме в слънчев Лондон – невероятен факт, който остана непроменен цели два дни.  Успяхме да видим „Окото на Лондон”(бeз возене, тъй като се чака адски много, а цената е 17 паунда), „Парламента”, „Биг бен”, „Уестминстърско абатство”, „Адмиралтейството”, „Сейнт Джеймс парк“, „Трафалгар“, „Пикадили съркъс“, а късно вечерта наминахме и покрай  Бъкингамският дворец.

Консумирането на храни и напитки го правехме на крак или в някой от многобройните зелени паркове, тъй като пести както време, така и средства. Дори в центъра на Лондон се намират нормални магазинчета на прилични цени, откъдето може да си купиш бира, вода или безалкохолно, както и нещо за хапване. Добре е да се спомене, че на голяма част от обществените места консумирането на алкохол (вкл. Бира) е забранено, така че е добре да се внимава и да се следи за обозначителни табели.

Целият град е като един голям „Биг брадър” и буквално на всяка крачка има камери, които вероятно следят за всякакви нарушения. Камери има дори в движещия се градски транспорт. Присъствахме на ситуация, при която една малолетна англичанка (видимо пияна) буйстваше сред движещите се из центъра хора. Бързо се появиха двама полицая на колела, които се опитаха да я усмирят без особен успех. След малко се появи и патрулка, а десетина минути след това още една! Шест души се занимаваха с някаква малка пикла, вместо просто да и сложат белезниците и да я отведат някъде далеч от зяпащата навалица, която се събра. Представям си ако се наложи да задържат някой истински престъпник, тогава сигурно ще се изсипе цяло РПУ 🙂

Добре е да се има предвид, че ходенето си е ходене и човек трябва да има подготовка за това, както и удобни обувки и облекло, което да не му пречи допълнително. Малко преди полунощ обиколките вече ни идваха в повече и бързо се прибрахме в хотела, тъй като на следващия ден се очакваше да има още по-голямо навъртане на километри.

Галерия със снимки

Advertisements

Вашият коментар

Filed under Екскурзии, Пътеписи

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s