Шуменска крепост, Котел, Жеравна, Античен град Кабиле


И през трите дни ранното ставане не беше проблемно, въпреки че не си лягахме рано. Явно въздухът извън София и знанието, че не си на работа вършат чудеса по отношение на съня. Станахме в 7,30ч. поради натоварената програма, която предстоеше. Хапнахме бързо двата сандвича, които включваше „закуската” на хотела и потеглихме към Шумен. Крайпътните пейзажи сутрин са още по-красиви, особено ако вечерта е паднала някоя друга капка дъжд. Пътищата бяха добри докато не напуснахме област Силистра и влезнахме в област Шумен. Общо взето някъде от община Каолиново до Шумен пътят на места беше като минно поле. Всъщност при толкова изминати километри щеше да е направо чудо ако се бяхме разминали без път с дупки. Дупките са характерна част от всички пътища в общината и това е открай време. Оказа се и че самият Шумен е в ремонти по булевардите. Добре, че поне пътя до самата Шуменска крепост е добре асфалтиран.

Община Каолиново


От доста време се каня да посетя крепостта, но все не оставаше време и само минавах покрай нея. Има защо човек да и отдели внимание, въпреки че малка част от нея е реставрирана. Тук снимането не беше забранено, така че си поснимах на воля. След това посетихме и Томбул джамия, която е в реставрация, но въпреки това я разгледах набързо, защото така и така печат се слага само срещу входна такса. Това изискване преди го нямаше и прави впечатление. Явно народът масово е взимал печати от обектите без да влиза в самите тях. Предполагам, че от там идва и проблемите със снимането и заповедта придобива вида „не снимай, който иска да види да заповяда”! Малко крайни мерки според мен, но за да изискват подобно нещо трябва доста да се погрижат за голяма част от „забележителностите“, за да заслужат подобно определение.

Шуменска крепост

Томбул джамия


Предходната вечер бяхме решили да използваме панорамния път между Шумен и Котел, който минава през селцата край Стара Планина. Докато напуснете община Преслав пътят не е много добър (както вече споменах това е характерно за област Шумен), но от там нататък всички пътища са добре поддържани, което много ме зарадва, тъй като очаквах неприятни изненади. Незнам дали се печели време и километри (bgmaps казва, че се печелят) спрямо „царския” път, но определено ще загубите гледки като тези:

Експозицията в музея в Котел включва основно литературни произведения на възрожденските българи. Сред тях се открояват първото издание на „Рибния буквар” и първи препис на „История Славянобългарска”. Както вече знаем снимането е забранено, така че от тук снимки няма 🙂

Жеравна е китно селце, намиращо се в Стара Планина. В по-голямата си част се състои от добре запазени старинни дървени къщи (над 200), а останалите са построени в идентичен стил. Със сигурност ако някой не е посещавал подобно място би му харесало много, но в моя случай това бе поредното селце от типа Копривщица, Златоград  или Етъра, в които съм ходил. Не казвам, че си нямат своя уникалност, но не ме впечатлиха кой знае колко.

Жеравна


Към 16ч вече бяхме в археологически резерват Кабиле край Ямбол. Оказа се един доста зле поддържан комплекс, който дори нямаше табели на отделните части, които са пред очите ти. Имаше само две информационни табели като цяло за комплекса и това е. Тревата беше доста висока и се налагаше да газиш в нея, за да стигнеш до конкретно място. Докато се разхождахме се опитах да се свържа и с музея в Елхово (поредния опит за деня), където би трябвало да има дежурен, който да ми дигне, но така и не се случи. Поради този факт реших, че няма смисъл да бия излишни 40км, за да видя как няма да има кой да ни посрещне. Затова хванахме пътя за София и без много да бързаме успяхме да се приберем към 21ч.

Кабилето


С това приключи тридневното ни пътуване. Равносметката бе 1200 км., 9 печата от 100те обекта и едно незабравимо изживяване 😉

Първи ден Втори ден

Advertisements

3 Коментари

Filed under Екскурзии, Пътеписи

3 responses to “Шуменска крепост, Котел, Жеравна, Античен град Кабиле

  1. ДАНИ

    Поздравления, невероятно си го описал:) изчетох го на един дъх:). Не съм била по тези места…..красиво е!

  2. Evla na horata za tova s pechatite. Pomnia kak nosihte knijki s pechati i na vashi priayateli, koito niamat vyzmojnost da otidat da vidiat mestata, no pyk da si imat pechat ot tam. Samata ideia s pechatite e da te nakarat da pytuvash i da vidish tezi mesta. Tova ne e kolekcionersko hobi kato sybiraneto na markite. Pechata e neshto simvolichno, istinata e v pytuvaneto. Tyi che evala na horata.

    Triabva da pokazvash i karta s razchertan marshrut. Google maps dava chudesna vyzmojnost da otbeliazvash marshruti i da gi spodeliash.

  3. Печата е символичен, но той е голям стимул да идеш 😉 За някои места не си струва и честно казано са си загуба дори на време.
    Не съм ползвал гугъл мапс, но за момента бг мапс ми върши работа и е по-разбираем.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s