Тракийска царска гробница, Демир баба теке – село Свещари, Тутракан, резерват Сребърна, Крепост Меджиди табия


Към 9ч. след скромна закуска, която е включена в цената на нощувката, потеглихме към с. Свещари. Времето беше слънчево напук на синоптичните прогнози, които вещаеха дъжд, та даже и гръмотевици по местата, за които бяхме тръгнали. Бързо успяхме да стигнем до Исперих (където музеят не работеше), така че се насочихме към Тракийската царска гробница.

Оказва се, че от 100-те национални обекта, тракийските гробници са с най-високи цени на билетите. В Свещари също не беше изключение, където билета за възрастен е 10лв., а за учащи 5 и то само за царската гробница. Ако искаш да видиш и другите две, които са по-малки, общият билет за всички е 14лв. При това положение решихме да видим само голямата, което беше напълно достатъчно, за да останем изключително доволни от видяното.

Гробницата е изключително добре запазена. Вътре се влиза с найлонови терлици, входната врата е хидравлична и се отваря с дистанционно. Има охранителни камери навсякъде, климатична система поддържа постоянна температура, а над самата гробница е оформен купол, който спомага да се види цялата и красота. Беседата е интересна и оправдава входната цена на билета. Какво научаваме от нея? В гробницата е погребан велик владетел заедно с избрана от него жена ( една от многото, която е имала „щастието” да бъде ритуално убита), както и коня на владетеля. В предверието били намерени още четири коня, което допълнително показвало знатния род на погребания. Интересен е факта, че гробницата е строена без  никаква замаска между отделните камъни, всичко е въпрос на математическа мисъл и архитектурни способности на древните гети.  И тук снимането е забранено, за което разбира се няма обяснение – „заповед на директорката” и това е. Благодарихме за добрата беседа и тръгнахме доволни от доброто начало на деня.

Тракийска царска гробница

В района се намира алевийското тюрбе (!) Демир баба теке. Малко е трудна за откриване, но благодарение на една мини карта на района ( картата беше част от снимки, които закупихме от гробницата) разбрах къде да спра, за да започнем слизане по поредица от стълби. Слизайки по тях се вижда, че върху дърветата и храстите край стълбите са „накацали” всевъзможни части от дрехи, включително цели бельо и чорапи.

В първия момент се сещаш за приключенски филми от рода на „Индиана Джоунс”, в които се движиш по непозната древна и окултна пътека, а крайната цел може да се окаже изключително опасна. Е, тук крайната цел не беше опасна, а представляваше тюрбето, в което се намира гробът на светец от 16 век Демир баба – с прабългарски произход. От информационната табела става ясно защо има толкова парцали из „Пътеката на изпитанието”.

Демир баба теке

От Демир баба теке следваше дълъг път до Тутракан, където честно казано не ми се ходеше, но нали има задължителен печат там, налагаше се. Пътят беше добър, така че се навакса известното закъснение, което се беше натрупало заради по-късното тръгване сутринта.

Тутракан не ме впечатли изобщо, дори и в музея нямаше нищо кой знае какво за гледане. Разбрахме, че има „интересна рибна махала”, която обаче така или иначе нямахме време да посетим. Бихме печат в музея, но решихме да идем до Военното гробище. По пътя отнех живота на една лакома сврака, която беше толкова съсредоточена  да кълве нещо по асфалта, че реши да отлети прекален късно, а аз нямаше как да я избегна.

Военно гробище


Едва ли има някой, който да не е чувал за резерват Сребърна и за биоразнообразието в него. Бях много любопитен да видя огромното количество птици, които го населяват и най-вече белите пеликани.  Знаех, че сега е размножителния период, така че определено ще има какво да се гледа. Да, ама не! Всичко се оказа или прекалено голям мит или просто нямахме късмет да видим каквото и да е било. Е, видях няколко пеликана плюс малко патици, но до там. А и самото езеро представлява по-скоро голямо блато, отколкото езеро.  За Сребърна бяхме предвидили доста време за разглеждане (даже и спане, че нямало да ни стигне времето), но набързо се отправихме към последната спирка за деня – Силистра.

Резерват Сребърна


Напук на синоптиците времето продължаваше да бъде слънчево, а температурата със сигурност беше над 20 градуса. Както в Сребърна, така и в Силистра музея не работеше „поради ремонт” или „пренареждане на експозицията” . Понеже тук нямаше кой да ни бие печат (в Сребърна поне имаше дежурна жена, която бе изключително любезна за разлика от „чичкото” в Разград) се залутахме в търсене на крепост Меджиди табия. Тя се намира до телевизионната кула в Силистра, която можете да  използвате за основен ориентир при търсенето, тъй като така или иначе табели няма (едва ли ние сме толкова слепи, че откъдето и да минем не виждаме такива). За капак едно момче ни излъга (вероятно поради незнание), че до горе (понеже се намира над града) път няма, та се катерихме отново по аналогична на споменатата по-горе „Пътека на изпитанието”. Пред самата крепост видяхме струпаните коли на тумба цигани, които дигаха яка шумотевица, идваща от кас’т’фоните в колите и крясъците на самите роми. Не разбирам как може подобна ЦИГАНИЯ да се позволява пред паметник на културата?!  За това не се следи от управата на крепостта, но за ползването на фотоапарати те дебнат като потенциален крадец. Тук снимането е позволено, но срещу скромна сума от 5лв. понеже „колекцията в крепостта е частна”. Хайде да си гледат работата – нито сумата е нормална, нито пък има кой знае какво да се снима. При обиколката все пак направих тайно няколко снимки на самата крепост, без да се занимавам с „частната колекция”.

Меджиди табия


И този ден мина неусетно, така че беше време за вечеря с бира в ръка и избор на хотел за спане понеже решихме да се спи в Силистра. След няколко проверки на вече нахвърляни хотели се спряхме на Хотел Куин. Срещу 20лв. на човек получавате нощувка със закуска. В действителност хотела не изглежда толкова добре колкото на снимките. Намира се  на главната улица в с. Айдемир (на 1-2 км. от Силистра) и съответно е много шумно, дори и да сте в малко по-странична стая.  От ресторанта  допълнително се грижат да ви държат будни със силна музика до към 22,30ч., след което не я спират, но поне я намаляват. Стените на стаите явно също са доста тънки, тъй като спокойно се чуваше какво се случва в съседната стая (няма да конкретизирам :)). Плюсовете бяха, че беше удобно за сутрешното тръгване към Шумен, имаше добър интернет достъп, до хотела има супермаркет и беше сравнително чисто.

Преди лягане за следващия ден бяха вкючени още три обекта (!) – Котел, Жеравна и Ямбол, за да бъде обиколката на България тотално голяма 😀

Първи ден Трети ден

Advertisements

Вашият коментар

Filed under Екскурзии, Пътеписи

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s