Бесарбовски манастир, Ивановски скални църкви, Средновековен град Червен, Абритус


Наближаваха празници и както винаги бе време да се организира пътуване. За съжаление от много други ангажименти организацията не успя да се получи от рано. Всичко бе организирано ден преди 6ти май. Явно вече сме толкова добри в кръстосването на маршрутите, че не е необходимо да се умува много-много. И така, планът беше готов – Бесарбовски манастир, Ивановски скални църкви, Средновековен град Червен, археологически резерват Абритус, историко-археологически резерват Сборяново, Тракийска гробница и град Хелис, Демир Баба Теке – с. Свещари, Тутраканска крепост, резерват Сребърна, крепост Меджиди табия – Силистра, Шумен. Луда работа и то за 3 дни?! Е, при добра организация изобщо не е толкова страшно, особено ако имаш подобни опити преди това.

Тръгнахме към 8:40 при наличие, че по план трябваше да сме потеглили в 8. Времето бе мрачно, но все още не валеше, което бързо беше поправено докато пътувахме по автомагистрала Хемус. Общо взето ни валя до Плевен, което допълнително отежняваше натоварената пътна обстановка. Все пак успях да наваксам закъснението и пристигнахме навреме в Бесарбово, където ни посрещна силно напичащо слънце.

Бесарбовският манастир води началото си от периода на Второто българско царство (XII-XIV в.). Най-известният обитател и вечен игумен е Св. Димитрий Бесарбовски. Веднага ни направи силно впечатление чистотата и подредеността на манастира. Личеше си, че всичко е правено с желание и се пази от хората, които се грижат за мястото. Нямаше много хора, което ни даде възможност да разгледаме доста бързо и да се отправим към следващата цел – Иваново.

Бесарбовски манастир

Ивановски скални църкви се намират в близост до с. Иваново. Мислех си, че ще има множество църкви, но се оказа че е една, но пък с интересни стенописи. Така и не разбрах, а и никъде не ми дадоха смислен отговор, защо при 90% от подобни места е забранено снимането или заплащаш сума, за която спокойно може да пуснеш няколко нецензурни думи. Тук снимането беше забранено, но все пак аз не се стърпях и снимах :). След кратко помотване, понеже няма кой знае какво да се гледа в района, се насочихме към Червен.

Ивановски скални църкви

Средновековната крепост се намира на север от с. Червен. Лично на мен крепостите винаги са ми допадали, така че тази не прави изключение. Успяхме да се порадваме и на присъствието на Чигот – Дружество за исторически възстановки , които тъкмо бяха разположили бивака си и показваха средновековен бит и начин на живот.

Червен


Много силно впечатление правят пътищата в общината. За третокласни такива, те изглеждат много по-добре от огромна част от второкласните пътища в България. Такъв беше и пътят между Червен и Нисово. Единственият недостатък бе, че на места е доста стеснен, което налага повече внимание и съобразена скорост заради евентуални разминавания с насрещното движение. Много внимавайте с отбивките, тъй като както знаете в България е прието, че табелите са нещо, което не е толкова необходимо. Поради тази причина изминах 30 излишни км, тъй като успях да пропусна цели 2 отбивки(тази при Нисово и след това тази при Щръклево), които водят до главния път Русе-Разград. Който има GPS може би ще му е по-лесно, но за нещастие ние нямахме.

В Разград отново липсваха табели за Абритус, но все пак го намерихме. Уредникът на музея беше меко казано неучтив човек. За него понятия като „добър ден” и „довиждане” не съществуваха. При такова поведение желанието ни да разгледаме музея бързо се изпари (не че някой се сети да ни покани да го направим) и се насочихме към самите разкопки.

Абритус


И така, преди 17ч бяхме успели да изпълним поставените за деня задачи, така че след чаша студена бира се насочихме към мястото за спане Хотел Тифани, където срещу скромната сума от 19лв. на човек получаваш просторна и добре обзаведена стая плюс закуска. В района мобилните оператори почти нямат обхват (Виваком нямат никакъв), но това едва ли би бил голям проблем, когато сте решили да се отдадете на релакс.

Като за капак на деня направихме една бърза разходка около хотела, за да се порадваме на чистия планински въздух и природа. Преди лягане бе направен един бърз план-график за следващия ден и всеки се унесе блажено под завивките.

Втори ден Трети ден

Снимките в този сайт са със запазени авторски права. 
Използването им без позволението на авторите е незаконно.

Advertisements

4 Коментари

Filed under Екскурзии, Пътеписи

4 responses to “Бесарбовски манастир, Ивановски скални църкви, Средновековен град Червен, Абритус

  1. Az vse oshte ne moga da razbera kakva e tazi mania da si scepish trytkata ot pytuvane. Da vidish kolkoto se moje poveche mesta za otricatelno malko vreme za men se ravniava na tova – da otidesh da kajesh „kuku“ i da si trygnesh. Ili pyk da opitash kolkoto se moje poveche alkohol za edna vecher. I dvamata znaem kakyv shte e rezultatyt. Po syshtia nachin i s pytuvaneto. Za men tezi neshta se praviat po malko i spokoino. Orejdash si noshtuvka, otivash, gledash, pochivash, razhojdahsh se, radvash se na hubavia vyzduh i priroda, i taka. Ostanaloto e pylna glupost. Spored men nqma nishto losho da vijdash po edno miasto na den, ne poveche.

    Inache, haresa mi miastoto na pyrvite snimki. Naistina e poddyrjano i priyatno.

  2. Ами, има много хора, които го правят по този начин. На мен не ми се „сцепва трътката“. Ще се измори човек, който не мърда от тях, защото на такъв човек и 100 км му се виждат цяла вечност. Отделям достатъчно внимание на всеки един обект, който посещавам – на някои повече, на други по-малко. Това си зависи доколко е интересно мястото. Последните ми пътувания са от 8 до 17ч – също като един работен ден, а след това има достатъчно време за релакс и дишане на чист въздух. В крайна сметка не разполагам с цялото време на света, че да се мотам по 1000 пъти до едно и също място, което ще ме натовари много повече. Ако попътуваш, ще разбереш за какво ти говоря.

    п.п. Няма ли да му качиш на този айпад кирилица?!

  3. Raya

    На мен пък много ми харесва всичко, и видяното, и прочетенето. Евала, че все още има хора, за които е по-ценно да пътуват, да се любуват на природата и на красотите на България (поддържани или занемарени), вместо да лежат на дивана с дистанционното и да си броят чашките. За да не стана груба спирам до тук, повтаряйки само, че наистина си заслужава някои неща да се видят, било то и през чуждите очи!

  4. Pingback: Обиколка на Родопите – първи ден « Almanah's Blog

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s