Разходка до Панчарево


От няколко седмици не бях почивал събота и неделя, което неимоверно се бе отразило на количеството сън, което ми е необходимо. В тази връзка тази неделя си поспах качествено до 11ч (иначе все преди 8ч ставах), след което закусих и бях готов за разходка. А и как няма да съм готов при наличие на такова хубаво и слънчево време навън. Понеже по-голямата част от вариантите за разходка из София или не ми харесват или вече съм обходил хиляди пъти, реших да се насоча към Панчарево – там съм ходил само веднъж и то за кратко. Хвърлихме се в колата и се насочихме към заветната точка. Учудващо успяхме да намерим място за паркиране край пътя (по-късно разбрах защо сме имали такава успеваемост)  и започнахме разходката.

Кофтито на Панчарево е, че край брега, близо до самата вода може да се разхождаш само от едната му страна – тази, която не е откъм шосето. За жалост избрахме другата, че беше по-близка до мястото, където бяхме паркирали. Насочихме се към така наречения „плаж на Панчарево“, но не новият модерен басейн, а мястото където преди години наистина е имало плаж за желаещите да се потопят във водите на Искър (сега къпането е забранено). Имаше доста за ходене до там, но нали сме тръгнали на разходка и не бързаме за никъде, така че ходенето не беше проблем. Жегата си бе качествена и с нетърпение чаках да стигна, за да пия една студена бира от евентуалните капанчета край „плажа“. По едно време видях голямо количесто наспрели коли, което ме зарадва, защото жаждата се засилваше все повече и повече.

От обособилия се паркинг край пътя започнахме да се спускаме към брега. Това не беше лесна задача, тъй като неспираща колона от коли се разминаваше буквално на сантиметри от пешеходците, които се пазаха всячески да не бъдат прегазени, нищо че колите се влачеха едва-едва към изхода. Стигайки долу, виждайки „плажът“, моментално забравих, че се намирам край езеро. Цялото място бе един огромен паркинг. Като казвам огромен, си представяте нещо с размерите на автоборса Горубляне, с единствената разлика, че колите не са за продан. Навсякъде се дигаше пушилка, навалицата бе все едно се намирам на битака. Не стига, че по цялото протежение на езерото има рибар до рибар, ами и тук направили частен рибарник(!), край който като пилци за отстрел бяха накацали „жабари“.

Навсякъде има табели от типа „Забранено минаването по мостчетата на туристи“ или „Моля, не пречете на рибарите“. Имаше 2 капанчета, пред които се беше изсипала цялата паплач, която не лови в момента риба. Почудих се, повъртях се 2-3 минути, след което си дадох команда „Кръгом“ и хайде обратно към колата. Реших, че ще е по-добре да отида в някое познато заведение и там да пия една бира, вместо да се редя безумно много време на опашка и след това да няма къде да седна, че да се насладя на студената газирана напитка.

Е, поне се поразходих ако не друго, но другия път (ако изобщо има) ще гледам поне да избера панорамната обиколка на езерото, която може и да не е по-добре откъм навалица, но поне няма да дишам прахоляк, който си го има в изобилие из софийските улици.

Advertisements

Вашият коментар

Filed under Екскурзии, Пътеписи

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s