Градски транспорт


Скоро не се беше случвало да се возя на автобус, но днес реших да експериментирам – имах карта за градския ( докато го ползвах, не съм имал такава), а и не ми се шофираше. Имах удоволствието да тествам отново Мерцедес от турски тип, Мерцедес от немски тип и вечната „Червена стрела”, наречена Икарус. Честно казано бях забравил какво е. Макар, че днес е неделя, характерните черти на градското пътуване не липсваха.

Пътуването ми започна от най-дългата линия – 111. Този номер е емблематичен за мен, тъй като докато бях в гимназията го ползвах постоянно. За жалост, характерните пътуващи в него, с годините не са се променили. Като започнем от пенсионерите, натоварени с шишета за минерална вода от Горна Баня, та стигнем до миришещите клошари и цигани, пътуващи към Филиповци. Е, за мое щастие поне не бяха натъпкани като сардини, че тогава положението по спомени ставаше трагично. За кратките 4 спирки, през които се возих, набързо си припомних какво е то градски транспорт, но бях готов да продължа с експеримента.

Второто ми приключение за деня бе насочено към друга заветна линия – 204. Чакайки на спирката, край мен млада двойка влюбени гълъбчета се изпращаха (в последствие и на други спирки видях подобни сценки на близост). То не бе цуни, не бе то гуни! За мое щастие не след дълго пристигна тя – „Червената стрела”. Ах, грейнаха моите очи и старата любов в мен се възроди 🙂 За момент шофьорът се опита да ме изостави на спирката, бързайки да затваря вратите, но аз не се дадох и се качих успешно. Някъде около „Стадиона” се качи младо момиче, което държеше пакет памук и шишенце с някаква течност. Започна усилено да къса памук и отвори шишенцето. Сега сигурно се чудите какво всъщност имаше вътре? И аз се чудих, докато не видях и усетих с носа си течността. Девойката най-спокойно напои памукът с АЦЕТОН за нокти и започна усилено да си чисти лака, все едно се е настанила удобно на домашния диван. Помислих дали да не и тегля една …… лекция, но ми стана смешно и реших да гледам с интерес действията и. То усърдно търкаше и не престана със заниманието си, докато не слезна. Забелязах, че и други пътници правят гримаси при острата миризма от ацетона, но и те просто извърнаха глави и се задълбочиха в мислите си.

Краят на експеримента ми бе запазен за автобус с номер 102. Мерцедесът от немски тип бавно спря на спирката. Качих се и вътре виждам банда младежи. Заслушах се какво си говорят и установих нова интересна мода – след всяка казана дума, се включва думата „батка”. Пример: И разбираш ли, БАТКА, вчера се прибирам, БАТКА, и много ми се доспа, БАТКА, и затова никъде не излезнах, БАТКА…… Изобщо (батка) това българският език има нови измерения!

И така, замислен над премеждията си, слезнах на крайната спирка от моето пътуване. Стигнах до заключението, че сивотата от ежедневието най-много се усеща върху лицата на пътуващите. Задълбали нейде в тревогите и плановете си, едни слушат музика, други гледат задълбочено през прозорците, а трети надигат патронче „Флирт” и се опитват да свържат две думи със събеседника до себе си.



Advertisements

7 Коментари

Filed under Ежедневие

7 responses to “Градски транспорт

  1. И аз не издържам като слушам келешите как говорят докато пътувам. Установил съм, че докато са ученици, това не подлежи на контрол. Акълът идва чак след като завършат и започнат някъде работа. Да се сблъскат не само с други характери, ами и с други поколения.

    И наистина не го разбирам това с ацетона. Ебаси и наглостта и глупостта! Що не пръдна, да й върнеш жеста?

  2. Надежда

    Това бе разказ на един вече пораснал и съзрял мъж :П :))
    Харесва ми как си доловил малките детайли и че въобще са ти направили впечатление 🙂 Успял си да предадеш нещо не така интригуващо в един увлекателен разказ :П

    Лек ден и Успехи:))

  3. Акъл или го имаш, или изобщо не идва, Илияне. Въпрос на възпитание е, не е до поколения. Това, което си споменал доизгражда характера, а не го създава от самото начало.
    Втората част от поста няма да я коментирам 🙂

    Дребен@ Радвам се, че ти е харесало 😉

  4. ДАНИ

    :))))))Много ме развесели с това:))).Сега като си мисля и си спооомням…като ученичка не ми се налагаше да ползвам градки транспорт, понеже училището ми беше близо до нас, но пък като като студентка редовно ползвах автобус, понеже нямаше как. Нямам много спомени какво се е случвало из градския транспорт тогава, но си спомням преди две години като си бях в България (Пловдив) как се качвах в някой тролей или автобус и след 2 спирки слизах за да продължа с такси…но причината беше не в хората, дразнеше ме това, че беше винаги много задушно, направо горещо в самите автобуси и също мръсно. И там за разлика от теб чувах не „БАТКА“ а „МАЙНА“, не ме дразнеше, не знам можеби съм му била свикнала на това „МАЙНА“ ахах :))))).

    • В Пловдив е по-зле транспорта и за разлика от София, не стига че е зле ами и гратис не може да минеш 😀

  5. ДАНИ

    Май си добре запознат и с транспорта в Пловдив :)))…в София още ли се дупчат билетчетата или са го модернизирали :)))?
    Какъвто и да е транспорта е добре човек да разполага с и личен автомобил…

  6. Налагало ми се е да ползвам транспорт и там, затова съм запознат 😉 Все още се дупчат, ама има и от „модерните машинки“ за магнитни карти 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s