Daily Archives: 29.11.2009

Градски транспорт


Скоро не се беше случвало да се возя на автобус, но днес реших да експериментирам – имах карта за градския ( докато го ползвах, не съм имал такава), а и не ми се шофираше. Имах удоволствието да тествам отново Мерцедес от турски тип, Мерцедес от немски тип и вечната „Червена стрела”, наречена Икарус. Честно казано бях забравил какво е. Макар, че днес е неделя, характерните черти на градското пътуване не липсваха.

Пътуването ми започна от най-дългата линия – 111. Този номер е емблематичен за мен, тъй като докато бях в гимназията го ползвах постоянно. За жалост, характерните пътуващи в него, с годините не са се променили. Като започнем от пенсионерите, натоварени с шишета за минерална вода от Горна Баня, та стигнем до миришещите клошари и цигани, пътуващи към Филиповци. Е, за мое щастие поне не бяха натъпкани като сардини, че тогава положението по спомени ставаше трагично. За кратките 4 спирки, през които се возих, набързо си припомних какво е то градски транспорт, но бях готов да продължа с експеримента.

Второто ми приключение за деня бе насочено към друга заветна линия – 204. Чакайки на спирката, край мен млада двойка влюбени гълъбчета се изпращаха (в последствие и на други спирки видях подобни сценки на близост). То не бе цуни, не бе то гуни! За мое щастие не след дълго пристигна тя – „Червената стрела”. Ах, грейнаха моите очи и старата любов в мен се възроди 🙂 За момент шофьорът се опита да ме изостави на спирката, бързайки да затваря вратите, но аз не се дадох и се качих успешно. Някъде около „Стадиона” се качи младо момиче, което държеше пакет памук и шишенце с някаква течност. Започна усилено да къса памук и отвори шишенцето. Сега сигурно се чудите какво всъщност имаше вътре? И аз се чудих, докато не видях и усетих с носа си течността. Девойката най-спокойно напои памукът с АЦЕТОН за нокти и започна усилено да си чисти лака, все едно се е настанила удобно на домашния диван. Помислих дали да не и тегля една …… лекция, но ми стана смешно и реших да гледам с интерес действията и. То усърдно търкаше и не престана със заниманието си, докато не слезна. Забелязах, че и други пътници правят гримаси при острата миризма от ацетона, но и те просто извърнаха глави и се задълбочиха в мислите си.

Краят на експеримента ми бе запазен за автобус с номер 102. Мерцедесът от немски тип бавно спря на спирката. Качих се и вътре виждам банда младежи. Заслушах се какво си говорят и установих нова интересна мода – след всяка казана дума, се включва думата „батка”. Пример: И разбираш ли, БАТКА, вчера се прибирам, БАТКА, и много ми се доспа, БАТКА, и затова никъде не излезнах, БАТКА…… Изобщо (батка) това българският език има нови измерения!

И така, замислен над премеждията си, слезнах на крайната спирка от моето пътуване. Стигнах до заключението, че сивотата от ежедневието най-много се усеща върху лицата на пътуващите. Задълбали нейде в тревогите и плановете си, едни слушат музика, други гледат задълбочено през прозорците, а трети надигат патронче „Флирт” и се опитват да свържат две думи със събеседника до себе си.



Реклами

7 коментара

Filed under Ежедневие